Description
Ако тангото е страст, то фламенкото е циганска страст, то е вик, то е молитва към Господа, то е чиста радост.Една нощ в Андалусия е достатъчна, да се усети тази музика, която в наши дни може да се чуе в преработен и доста обогатен с влияния от други музикални стилове вариант.
Например известната група Кетама (по името на мароканско селище, където се предлага качествен хашиш) работи в посока flamenco nuevo, като добавя латиноамериканска подправка към своите композиции или великият музикант Пако де Лусия, който си сътрудничи с джаз изпълнителите Джон Маклафлин и Ал ди Меола. Корените на фламенкото са в Южна Испания и могат да се потърсят в мароканската, египетската, индийската, пакистанската, гръцката музика – въобще откъдето са минали циганите. Когато циганите (gitanos) в ХV в. пристигат на Иберийския полуостров, тяхната музикална традиция се смесва с арабската и иудейска музика в Андалусия. Фламенко произхожда от и съхранява устната циганска музикална традиция.
То е музика на една маргинална социална група и е израз на стремежа й да съхрани и утвърди своето място в националната култура. Старите фламенко центрове и фамилии могат да се открият и днес в кварталите и градовете, населени с цигани-бегълци – Алкала, Утрера, Херес, Кадис, Барио де Триана в Севиля.
Относно етимологията на думата фламенко съществуват няколко предположения, като най-вероятната е от арабски - felag (беглец) и mengu (селянин).
След прекрасната компилация на класически фламенко изпълнения, издателите от World Music Network предлагат нов, различен поглед към съвременната фламенко или по-скоро испанска сцена.Новото издание с фламенко нуево парчета се слуша на един дъх и едно е сигурно, докато стои в плейъра ви – няма да скучаете! Новите течения в изказа на фламенкото са странна смес, родена от сърцето на фламенко и събрала дръзките опити за обновяване на музиканти, строго възпитани в традицията.
Младите музиканти се стремят да разположат модерния, жив саунд в гнездото на традицията, включвайки я в музикалните си търсения. Преобразуването на класическото фламенко става постепенно с обогатяване на инструментариума и добавянето на блус, рок, латиноамерикански и индийски мотиви към иначе традиционни фламенко творби. Днес старото, класическо фламенко не съществува, но затова пък фламенко нуево експериментите са многобройни и с огромен потенциал.
Това проличава и от умело конструираната компилация . Тук могат да се чуят популярните Охос де брухо с Ventilaor R 80 и Сон де ла фронтера с Buleria negra del Gastor, както и саксофониста Хорхе Пардо с Mi sueno. Добилото известност парче Asereje тук е в изпълнение на един от първите фламенко нуево експериментатори Диего Караско. Дискът завършва с разчувстващо изпълнение на Иасмин Леви – La alegria. Човек без време бива потопен в цветната фламенко магия и дори не разбира кога е свършил диска. Е, какво пък - пак, ще трябва да се пусне!


