Ръчнофокусните обективи - "новото готино"

Текст: Иван Масларов-Джъмбо

Напоследък забелязвам доста силна експанзия на ръчнофокусни обективи. Имах удоволствието да изпробвам една част от тях и, макар да са на китайски производители (а знаем, че на голямата китайска република се гледа малко пренебрежително като качество), то пробваните от мен обективи имат забележително качество.

Стигнах до там, че част от тях вече са в чантата ми за лична употреба.

Поглеждайки заглавието, ще се застраховам, че това е лично мнение, но вярвам, че доста фотографи биха ме подкрепили. Снимането с ръчен фокус рязко удря спирачки на прекалено забързания в момента свят. Кара ни да огледаме по-внимателно кадъра, който ще направим. Дава ни време да усетим самия процес на снимане, а и в добавка, обективите с ръчен фокус често са с бюджетна цена и най-вече с компактен размер. Като фотограф, който обича да пътува, предпочитам по-компактен багаж. Дори напоследък така съм се измързеливил, че ходя буквално с камерата преметната през рамо и още един, най-много два малки обектива в компактна фоточанта.

Добре, да си поговорим за ръчнофокусните обективи и как да ги използваме със съвременните фотокамери.

Стари или нови обективи
Споменах, че на пазара вече има доста нови предложения за обективи с ръчен фокус. Освен класическите дългогодишни производители като Zeiss и Voigtländer, които произвеждат своите обективи в Япония, може да откриете и китайски марки, които макар и нови-новенички, вече успяват да наложат добро име с качествени предложения - като например Laowa, TTArtisan, 7Artisans и др.

Освен новите предложения, пазарът буквално е залят и от такива за обективи от преди 30 до 60 години, някои от които са си извоювали легендарен статут и се търсят заради добрата картинка, която създават. Да, някои са скъпи колкото нов съвременен обектив да речем, но пък има предложения, които струват доста под 100 лв.

Пример са руските „Хелиос 44“ и „Индустар 50“. Тези обективи могат да се намерят за около 40 до 70 лв. в зависимост от състоянието  - и с подходящ преходник могат да се поставят на всяка безогледална и почти всяка DSLR фотокамера. Най-често се използват като портретчик, заради не толкова съвършената оптика и заради „завихреното“ боке (на хелиосите).
Може да прочетете примери в тази статия.

Освен съветските легенди, много популярни са и други бюджетни легенди като източно германските “Carl Zeiss Jena” и японските “Takumar” производство на Asahi Pentax.

Старите Nikkor и Canon FD вече излизат от бюджетната област, а и не са толкова масови на вторичния пазар в България.

Когато пазарувате стар обектив
Като за начало „гаранция-Франция“, тоест всичко си зависи от вас като купувач да си огледате добре обектива: плавно ли се движи фокуса, дали ламелите на диафрагмата са омаслени, което може да доведе до „залепване“ на пластините и от там липса на пъргавина при затваряне. Дали по лещите има така наречените гъби. Фен съм на задушените гъби с масло, но не и на тези по лещите на обектива.

Гледайте внимателно и направете пробен кадър. Често се налага да се снабдите с преходник, за да закачите стария обектив на камерата. Хубаво е да се знае, че макар да има преходници за всякакви обективи към всякакви камери, то няма гаранция, че нещата ще работят 100% коректно. Най-честата причина е така наречената „работна отсечка“ от която зависи, дали даден обектив ще има безкрайност, тоест напълно използваем на камерата, на която искате да го закачите.
Описал съм това в подробна статия.

Нови ръчнофокусни обективи
Те по подразбиране се продават с гаранция и почти винаги моделите са изработени с няколко вида байонети. От вас се изисква да изберете правилния за вашата камера и всичко ще е точно.

Сега… и с новите обективи могат да се правят еквилибристики с преходници, но това е тема висш пилотаж и ще отнеме много време да я пиша, а и мисля, че съм я дискутирал в някое от по-старите ми живи излъчвания.

Защо преживяваме такъв бум
Безспорно, появата на безогледалните фото системи предизвика бум на производството на ръчнофокусни обективи. Скъсената работна отсечка позволи производството на по-компактни и същевременно по-светлосилни обективи. Компактността на ръчнофокусните обективи се дължи и на липсата на мотор, който да отговаря за фокуса.

Една от най-важните причини много фотографи, които до сега не са пробвали да снимат с ръчен фокус, е електронната функция „Пийкинг“ която позволява бърз и почти винаги точен фокус. Да, не е като автоматичен фокус, но е осезаемо по-бързо сравнено със старите системи с микро растер или клинове, каквито имаше в огледално-рефлексните камери от едно време. Всяка съвременна безогледалка разполага с тази функция, а при съвременните DSLR системи тя е налична само в режим LiveView.

Уникалният електронен визьор, с който разполагат повечето безогледалки, ми позволява както да видя предварително как ще е експониран кадъра ми, така и лесно да фокусирам с помощта на пийкинга и фокусът е там, където искам, без да се налага досадното местене на АФ точки. Повтарям - няма я мързеливата функция „фокус по око“ за която лелеят много съвременни фотографи, а трябва сами да си намерите фокуса по око, но пък си е тръпка.

Някои предимства на ръчнофокусните обективи, които ми допадат
Обективите с ръчен фокус за разлика от АФ събратята си имат по-дълъг ход на гривната за фокусиране. Самата гривна се движи по-мазно нека го нарека и с малко по-голямо съпротивление, което ми дава възможност да усетя действието от самото фокусиране. Също така позволява по-прецизно фокусиране, а и ви остава време да премислите отново кадъра който искате да заснемете. Напоследък забелязвам, че повечето фотографи просто вдигат камерата и щракат… после ще му мислим…

Почти всички ръчнофокусни обективи имат метрична скала, по която мога да се ориентирам за дистанцията, както и така наречената скала за дълбочина на полето, или скала за рязкост, както още ѝ казват. По тази скала мога да се ориентирам при каква диафрагма каква част от обектите ще са на фокус.
Това е полезно например, когато снимам с много широки обективи, където не търся боке с отворена диафрагма. Напротив, често снимам на 8-11 диафрагма и поглеждайки скалата за рязкост, мога да поставя фокуса така, че да имам диапазон на снимане от метър до безкрайност. Така не се налага да фокусирам, а просто кадрирам и снимам. Е да… няма удоволствието от фокусирането, но при широката оптика това е лек недостатък.

Ръчно управление на диафрагмата. Винаги ми е допадала този начин на работа, вместо да въртя скролери по камерата. Лично усещане.

Повечето обективи, които тествах напоследък, са изработени солидно от метал и стъкло и бих казал, че макар и компактни, те не са съвсем леки, както някои АФ събратя. Харесва ми усещането от докосването на метала и работата със самия обектив… пластмасата може и да е страхотна придобивка, но не е готино усещането да работиш с нея.

Някои сериозни недостатъци
Не са валидни за всички ръчнофокусни обективи, но за тези на китайските производители, които заляха пазара, са валидни.

Пълната липса на електроника оставя камерата сляпа за това, какъв обектив е закачена на нея и въобще има ли закачен обектив. От изключителна важност е да влезете в менюто на своята камера и да потърсите опцията „Работа без поставен обектив“, за да я активирате. Така камерата ще сработва, независимо дали има закачен някакъв обектив.

За любителите на EXIF данните, разочарованието ще бъде, че няма да знаят на каква диафрагма са снимали. При някои безогледалки съществува опция да се въведе марката на обектива, колко милиметра и каква е максималната му диафрагма, която информация се записва в EXIF данните. Недостатък е, че когато сменяте обектива, трябва да влизате в менюто и да сменяте и данните за него, ако искате после да имате опция за търсене по ключова дума в обработващия софтуер.

Липсата на автоматична скачаща диафрагма също е сериозен недостатък. Когато фокусирате, по правило диафрагмата е отворена максимално, така се постига точен фокус. Когато натиснете спусъка механизъма на камерата затваря диафрагмата на избраната стойност напълно автоматично. Тук тази опция липсва и трябва да го правите на ръка. Това губи време определено и предизвиква неудобство, особено, ако забравите да го направите.

Ако обаче сте портретен фотограф и често снимате на максимално отворена диафрагма, това няма да е особена драма за вас. Ако пък снимате пейзажи, то те няма да избягат. Често така или иначе фокусът е на безкрайност – тоест няма нужда от фокусиране и спокойно може да държите обектива на диафрагмата, която сте избрали.

Все пак запомнете: фокусира се ВИНАГИ на максимално отворена диафрагма.

Нещо за използващите матрична стабилизация
Тъй като в много от случаите в ръчнофокусните обективи липсва електроника, както казах, камерата е сляпа какво сте ѝ закачили. Важно е за фотографите, притежаващи камера с матрична стабилизация (IBIS) да укажат в менюто много точно колко милиметра е обектива. Това е от значение за правилната работа на стабилизацията.

Както се казва „ял съм дървото“ с един фишай, който закачих на моя Nikon Z6 и изображението във визьора буквално плуваше, да не говорим, че никакви свестни снимки не станаха. Влязох, казах на камерата „това е 8 mm обектив“ и „нещата заспаха“. Не подценявайте тази важна функция.

Финално
Дали ръчнофокусните обективи са „новото готино“? За мен да, но признавам, че аз вече снимам само за удоволствие. Не съм събитиен фотограф. Да, нерядко снимам предмети и хора в студиото си, както и интериори, но установих, че се справям добре с ръчния фокус, дори по-добре, благодарение на новите технологии, сравнено с годините до 1992, когато си взех първия АФ Nikon.

Дори в годините си на активна събитийна работа използвах един Zeiss 50/1.4 с ръчен фокус и божествено изображение. Немалко булки преминаха през него и се запечатаха на матрицата.

Ръчният фокус е време за релакс, за усещане на фотографията, на самия процес на снимане. Приех за себе си тази философия, след като поглеждайки в чантата си установих, че нямам нито един АФ обектив.

Пробвайте, почти сигурен съм, че ще ви хареса.

Прочети още статии