Обективи Sigma I Series - ревю от Иван Масларов-Джъмбо

Текст и фотографии: Иван Масларов-Джъмбо

Днес ще си поговорим за Sigma I Series обективи. Това е серия обективи, създадени изцяло за безогледални фотокамери и на този етап предлагащи се на два байонета - Sony FE и L байонет, който както знаете се използва от сдружението Leica, Panasonic и Sigma. В момента са налични 7 обектива, като може би съществува разделение на две групи: компактна и светлосилна. При светлосилната серия имаме четири представители - съответно: Sigma 20mm f/2 DG DN Contemporary, Sigma 24mm f/2 DG DN Contemporary, Sigma 35mm f/2 DG DN Contemporary и Sigma 65mm f/2 DG DN Contemporary. Компактната серия включва Sigma 24mm f/3.5 DG DN Contemporary, Sigma 45mm f/2.8 DG DN Contemporary и Sigma 90mm f/2.8 DG DN Contemporary.

Светлосилата и съответно размерът са единствените разлики между обективите от двете групи. Оттук насетне, като дизайн, функционалност и управление, те имат абсолютно идентични черти.

След почти пълни 31 месеца локдаун в границите на България, шефът на Кафето взе решение и Солун се оказа една бърза, гореща дестинация за един дълъг уикенд почивка на море.
Харесах си 3 обектива: Sigma 20mm f/2 DG DN C, като най-широк от серията, Sigma 45mm f/2.8 DG DN C, като своего рода „нормален“ обектив и Sigma 90mm f/2.8 DG DN C, като най-дълъг - съответно за детайли.

На всички, които са запознати със стила ми на снимане, им е ясно, че колкото по-малко са милиметрите на обектива, толкова повече снимки ще направя с него. Да, затвърдих този феномен, затова в галерията ще откриете най-много снимки с 20 мм и най-малко с 90 мм. Взех обективите на Sony FE байонет, защото реших да се възползвам от най-добрия (за сега - и това е лично мнение) модел камера за градски пейзажизъм – Sony A7c.

Всъщност… спретнах едно много дълго видео - някъде около 18 минути. Вече ми дърпаха ушите заради дължината му и, макар те да пораснаха с милиметър, не намерих какво да съкратя, пък и аз съм си сладкодумен. Направете си гранде ледено кафе с мляко и гледайте, а след това ще се видим да поговорим за всеки от обективите поотделно.



Крепки поздрави на успелите да изгледат видеото. Мисля, че казах доста неща за обективите като дизайн, като идея за кого са предназначени, управление, екстри и тук-там някой недостатък. Сега е време да споделя и малко по отношение на оптичната им част.

Sigma 20mm f/2 DG DN Contemporary

Най-широкият от серията и с максимална светлосила 2. Мисля, че е втори по-големина  (65-милиметровият май е най-голям). Изработен от метал, управление на фокуса – безкрайно, управление на диафрагмата стъпково през 1/3. Добър сенник тип лале, позволяващ сравнително лесно сваляне на магнитната капачка (във видеото говорих за нея).
Оптически има рязкост почти по целия кадър дори и на максимална диафрагма. Работи най-добре на диафрагми 5.6-11, като при 22 се забелязва лека загуба на острота заради дифракция на светлина.

Може да се забележи хроматична аберация. Много тънка и със зелен цвят, като тя изчезва почти напълно, ако се укаже в програмата за обработка (селектиране на един чекбокс). Видимо изразена дисторзия тип буре. Това е единственият по-сериозен оптичен недостатък на обектива.

Да поговорим малко са софтуер. Тези, които четат редовно нещата, които пиша, знаят, че винаги използвам софтуерни профили (когато има такива), които подобряват работата на обектива и изчистват негови грешки. Обикновено почти всяка фирма създава такива софтуерни профили за своите обективи, а доста от фирмите, разработващи програми за обработки, като Adobe например, също създават такива профили. Последните години тези софтуерни профили станаха толкова добри, че оптичните инженери започнаха да разчитат на задължително софтуерно коригиране на недостатъците, вместо това да се случва по оптичен път. От една страна това поевтинява (може би) обектива с това, че конструкцията се олекотява от към повече компоненти като лещи, от друга страна е по-лесно да се конструира по-компактен обектив.

Ок, това може да си е някаква моя теория, но е факт, който наблюдавам през последните 2-3 години. Не е случайно, че още в камерата се прилага профила, който коригира оптичните грешки, а дори и да го изключим, то повечето обработващи софтуери автоматично при импорт закачат своята версия на профил за конкретния обектив. Така фотографът почти никога няма да разбере, че някой обектив аберира повече, или има по-изразена дисторзия, била тя буре, или възглавница.

Е, моя милост обича да работи, когато тества техника, с изключени всички помощни настройки, затова и имам поглед на нещата в реално време.

Дали има смисъл да не използвате създадения профил и да коригирате сами кадъра?! При Sigma 20mm f/2 DG DN C по-скоро не. Оригиналните „сигменски“ и „адобски“ предложения са много добри и ще ви спестят време.

Може да видите снимка без профил и с приложен профил.



Използвайте профилите в камерата по време на снимането за да имате реална представа какво точно вижда обектива и така ще кадрирате точно, особено ако сте фен на движението „без рязане на кадъра“.

Да се върна пак на обектива. Освен леките хроматични аберации и дисторзията, които както казахме се коригират от профила, при максимална диафрагма и снимане на равен фон може да видите винетиране. Частично то също се чисти от профила, но понякога се налага, ако сте много стриктен, да му помогнете с плъзгача за винетиране в софтуера с който обработвате.

По отношение на фокуса, Sigma 20mm f/2 DG DN C като широкоъгълен обектив почти няма нужда от фокусиране, особено ако предметите са на метър и повече от вас. При по-близки снимки фокусът пак е бърз, но котака, който се опитвах да хвана, беше една идея по-бърз и малко трудно го ловях на фокус, независимо, че камерата ми го засичаше по око (специално влязох в менюто, за да активирам опцията).

Фокусът е тих и не се усеща, а най-близката му дистанция е около 22 сантиметра, което пък позволява ефектни снимки с предмети на близък план и според ракурса - добри убежни линии в перспектива.

По отношение на гривната за ръчен фокус, тя дава достатъчно голямо съпротивление, като при истински ръчнофокусен обектив. Допада ми, защото нерядко снимам с ръчен фокус, особено при много близки снимки. Липсва ми скалата с фокусните растояния, както и скалата за рязкост и ако за първата ми е ясно, че оскъпява, то втората просто трябва да се нарисува на обектива и място за това има…

Sigma 20mm f/2 DG DN C е класическа дължина от времето на лентовата епоха. Аз съм малко лаком и признавам с ръка на сърцето, че 16 и надолу ще ми допаднат повече. Все пак, с тази светлосила може би ще допадне на астрофотографите.

Sigma 45mm f/2.8 DG DN C

Класически нормален обектив. Всеки фотограф трябва да има такъв в чантата си, защото през него се вижда така, както виждаме с очите си. Коментирал съм този въпрос в статии и предавания.

Малък, компактен с прилична светлосила. Почти няма оптични грешки с изключение на много лека дисторзия тип възглавничка, която успешно се коригира със съответния софтуерен профил, било в камерата, или в софтуера за обработка.

Оптически много рязък още на максимална диафрагма. Почти няма призраци и флеъри освен когато зорлем не ги създам (аз съм майстор да ги търся - колко нескромно). На някои снимки може да видите мозаечна структура - това е защото буквално съм наврял слънцето до матрицата и тя се отразява върху задната леща. За някои е дефект, за мен е ефект.

Може да видите разликата без профил и с приложен такъв.



Макар и на 2.8 диафрагма да има приятен дефокус и леко структурно боке, малко трябва да проявите фантазия, за да ги създадете. С по-светлосилен обектив е доста по-лесно.

Фокусът е плавен и достатъчно пъргав и тих. Като градски пейзажист признавам, че доста често снимах на ръчен фокус, защото харесвам отражения във витрини и огледала, а за тях винаги ръчния фокус е по-добър. Най-близко разстояние за фокусиране – едва 24 милиметра - което не го прави макро обектив разбира се, но все пак 1:4 е добро увеличение за такъв мъник.  

Определено би стоял перманентно закачен на камерата ми, с изключение на моментите, в които изпадна в свръхширокоъгълен делириум.

Сенникът не ме кефи, както и този на 90 милиметровия… казах го във видеото, ама и тук да си помрънкам, плюс това не мога да сваля магнитната капачка, когато има поставен сенник.

Sigma 90mm f/2.8 DG DN C

Както казах най-малко работа му намерих. Това е портретен обектив, а аз… не съм портретист. Да, някой ще каже, че му е малка светлосилата, но пък и размерът му също е малък, което всъщност е главното предимство. Не е задължително в раницата ни да има винаги „буркани“. Тежки са а и събираш само 1-2, докато мъници с прилична светлосила влизат по 5-6 и имаш място за поне един биг мак.

Оптически има изразено винетиране на максимална диафрагма, както и дисторзия тип възглавничка. Както стана ясно, това се коригира безпроблемно.



Добър дефокус и боке, но забелязах компресиране на бокето в краищата – не се запазва кръгло, а по-скоро става на котешки очи. Не е натрапчиво, или структурирано, както аз му казвам. И тук, както при 45-милиметровата версия си трябва малко повечко фантазия, за да намерите интересен дефокус и боке.

По отношение на фокуса, цялата I серия е с добро автоматично фокусиране, обаче начинът, по който се движи фокусната гривна и фактът, че не бързам за никъде, ме изкушаваше 45 и 90 обективите да ги използвам по-често на ръчен фокус.

Все пак Sony A7c, с което снимах, има много добър фокус и с обективите Sigma закачени на него, просто нямах проблеми… освен с оня твърде бърз котак, но пък заковах друг в сутрешна прозявка абсолютно безкомпромисно и то с 20 мм обектив.

И така - по-светлосилни, или по-компактни? Изберете фокусното разстояние което ви пасва, а после гледайте светлосилата. Макар реално погледнато от Sigma да предлагат само едно дублиране на обективите от серията (има компактен 24 мм и светлосилен 24 мм). Тук вече трябва да го мислите сериозно, а за останалите, както казах, зависи от стила ви на снимане.