Fuji X-Pro 2 - емоционален / ревю от Иван Масларов - Джъмбо

За популярността на модела говори и факта, че трябваше да чакам доста докато се сдобия с камера за тестване. Вече е факт и сега след няколко седмици работа с Fuji X-Pro 2 имам вече какво да споделя.
Като за начало едно дълго видео. Явно има някакъв нарцисизъм в мен защото успявам да го изгледам без да заспя. ИЗВИНЯВАМ се за това, че непрекъснато казвам “електронен затвор” вместо “електронен визьор” не се усещам по време на снимки за съжаление.

Ще се опитам да споделя само някои важни акценти, които ме грабнаха. За отправна точка може да прочетете ревюто на Fuji X-T1 където доста подробно съм описал възможностите на флагманите, а и така ще спестя малко приказки.

Отправните акценти:

• Нов 24MP X-Trans CMOS III сензор, APS-C формат
• 273 АФ точки (169 от които с фазова детекция)
• 2.36M-точков OLED визьор, хибриден с оптичен и допълнителен изкачащ за фокуса.
• Диапазон на ISO стандартно 200-12800, разширяемо от 100-51200
• Максимална механична скорост на затвора 1/8000; 1/250 sec. синхронна
• Двоен слот за карти памет
• Acros филмова симулация

Ще се съгласите с мен предполагам, че няма какво да ви обяснявам за бял баланс, режими на работа, готови шаблони и…
В началото бе дизайнът! Още, когато се пови преди няколко години Fuji X-Pro 1 ме впечатли с дизайна си. Моделът Х 100 не ми допадна много (докато не се появи в черна версия). Макар и с ретро визия дизайна на про серията бе галещ окото с хубавите си линии. При Fuji X-Pro 2 има много минимални промени в дизайна и определено е станал по-функционален и симпатичен. Малко е понадал тегло и леко на размер. Много по-удобен за хващане. Диска за експокорекция вече е +3/-3, тоест с единица повече в двете посоки. Често ползвам този контролер и разширеният му диапазон ме радва. ВЕЧЕ има защита от влага и прах както подобава на един истински флагман.
По-добър дисплей както като съотношение на страните, така и като резолюция. Най-често седеше в режим “инфо” защото визирах изцяло през визьора.
Fuji X-Pro 2 издава още с името си, че това е камера за професионална работа. Пример за това са колеги фотографи които успешно използват камерата за динамични събития като сватбена фотография. 

Споменавайки динамични събития, нека започна с автоматичния фокус. Изключително подобрен. По-бърз дори и от Fuji X-Т1. Това се дължи на новото поколение хибриден автофокус, който черпи информация от 273 АФ точки, голяма част от които (169) са от фазов тип. Знаете фазовият фокус е в пъти по-бърз сравнено с контрастно детекторния (писахме скоро за това). Благодарение на опцията за търсене на лице в кадър, то лесно може да следите някой тичащ срещу вас човек, да снимате и да имате серия от снимки на фокус.
В режим единичен фокус в момента в който пипнете спусъка и вече обекта е на фокус. Добре е да прецизирате големината на АФ точката. Тя може да променя размера си до няколко пъти и като съвет е да не сте мързеливи и да работите само на един размер. При сложни ситуации съм си играл, вместо да местя АФ точките, да настройвам размер. Това ми даде точен фокус почти без брак. Споменавайки местене на АФ точки, тук вече има специален джойстик който да се грижи за това и е на мястото където очакваш да бъде.

Още малко за уникалният хибриден визьор. Да отделих му много време във видеото. Може би показва колко съм пристрастен към него и удобствата. Визьорът има два режима (тук изказвам свое мнение): за работа и за кеф. Сещате ли се кога използвам електронен и кога оптичен визьор? Да, когато снимам за удоволствие залагам на оптичния визьор. Като фотограф снимал с Leica винаги се опитвам да намеря онова усещане да гледаш през оптичен визьор и майсторлъка да композираш добре кадъра в него. Fuji X-Pro 2 е камерата, която дава достъпното усещане за снимане с Leica. Снимането през оптичен визьор изисква спокойствие. Докато се кадрира през него трябва да се съобразяват разни фактори като: какво влиза в кадъра наистина, фокус, точна експозиция неща, които при електронния визьор получаваме веднага наготово.

Хибридният визьор е козът, който Fuji X-Pro 2 вади, за да ви накара да се влюбите в камерата.

Сега малко по-спокойно да продължа нататък с друг много силен коз: филмовите симулации. Fuji като производител на кино и фото лента имат традиции в това да поставят симулация на визиите от своите филми в дигиталните си фотокамери. Честно до сега не съм се възползвал от това. Разхождайки се из амалфийското крайбрежие и в частност из едно моторшоу установих, че твърде често снимам на една конкретна симулация – Acros.
Acros бе класически черно бял филм на Fuji с много приятна тонална гама. Няма нищо общо със стандартният черно-бял ефект, който го има в камерата и какъвто има в почти всички останали. Няма как да го опиша с думи, затова ще пусна една отделна галерия от снимките, които направих с него. Директен Jpeg от камерата са с минимално коригиране на контраст. Принципно не обичам да снимам в Jpeg, но сега просто показвам възможностите за тези, които не си пада по седенето пред компа.

Симулацията Acros има вариант да се снима и със симулиран жълт, червен или зелен филтър в зависимост каква тоналност търсите, а и в зависимост от сниманата сцена. Добрата новина за снимащите в RAW е, че Adobe Lightroom и Adobe Photoshop подържат всички филмови симулации и те могат да се приложат. Както и в предишната статия съм казал и тук ще го подчертая пак от RAW с помощта на LR мога да извадя повече подробности от кадъра сравнено с това което предлага Fuji X-Pro 2 независимо от новият по-мощен процесор с който разполага.
С неохота ще призная, че снимайки за кеф в Acros режим използвах електронен визьор, за да преценявам коя точно от Acros симулациите ще ми “тича” най-добре за конкретния кадър...

Останалата част от статията, както и галерия със снимки на автора,  можете да видите на http://photocafe.bg/fuji-x-pro-2/